Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 08:47 - Котките и глината са чудо !
Автор: bluestarfish Категория: Лични дневници   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.08 12:32



  Така, ами казах, че ще споделям истории, добри и лоши, с цел терапия на вътрешната ми аура. А всяка автобиография или поне наподобяващо четиво като ,каквото това би трябвало да прилича на, започва с най-най-най-незапомнените от мен времена.
Пазя анонимност иначе ще ми се нахвърлят папараците (шегичка .....ммм, не ме бива в тях), затова: казвам се Синя Морска Звезда, живея не в най-големия морски град , но определено в най-хубавия( чудна оценка , при положение,че кракът ми рядко стъпва по нещо друго освен паркета в детската, хола и спалнята и по плочките в кухнята, банята и коридора. Забравих и терасата.
Та , родена съм преди леките и никакви 15 години, на косъм от 29 февруари и загубата на единствения ден през годината,в който мога да кажа: " Мамо , искам това , това ,това и това" и то да не изглежда толкова егоистично и надуто колкото всъщност е. И тук се пошегувах - 2002 не беше високосна, нищо де,пак на всеки,на когото кажа 28 февруари не си спестява реплика от сорта : "Ей , ами ако беше на 29ти?!" Еми да ама не съм. Интересен факт , нали хората родени на 29 февруари са голяма рядкост или поне за мен, та тези родени на 28 са бая.Само аз знам поне 5 човека.
Да се върнем към сърцераздирателната история на моя живот.Та както казах, родена съм преди 15 години и в мига, в който се появих на бял свят се сдобих с майка,баща (очевидно), сестра почти на 3 и другите там баби,дядовци и прочие. Как се появи идеята за мен? Желано или нежелано дете съм била ? Е, никога няма да знам със сигурност, но в едно мога да бъда на 100 процента и то е,че презервативите не са чак толкова предпазващи.Всички го знаем, но се кефя на факта,че съм минала между капките , нещо, което май умея доста добре.Може би съм тук със специална мисия за спасяването на Земята, даааа, а пуканките са ей в оня край.
Нищо де, това ми свойство промушвайсебезнаказанонамногоместа определено е нещо, което ме е спасявало не малко пъти.
Няма нищо необичайно в семейството ми или поне аз не мисля, че сме от тези със зловещите семейни истории.Мисля, че досега съм с нормално интелектуално развитие, но то винаги може и още, тъй че, добре съм си. 
По показанията на свидетеля в лицето на майка ми мога да ви дам една със сигурност позната представа за бебето-Аз. Родена съм с коса, през цялото време са знаели, че съм момиче, а и такова си останах след като излязох от корема, за разлика от сестра ми.Нормално тегло,размер и тн . И после нали знаете как някой бебета са толкова спокойни и самостоятелни - е , не и този път. Ще кажа само, че мама трудно вдига тежко с дясната ръка,явно съм била голяма лепка. Бих качила и бебешки снимки, но незнайно как само моите ленти са изгубени , напук на сестра ми, която родена три години по-рано от мен във време на не толкова колкото при мен развита технология, която има сигурно 200. Глупости приказвам , нали съм анонимна. Абе първа изцепка ,мамо и тате, изгубихте снимките . Така , че аз се появявам в албумите някъде на 2-3 години . Семеен базик стана, че съм осиновена или по-точно намерена в кашон пред вратата. Много забавно , тате ! Втора изцепка - може сестра ми на ехографа да е била момче , аз винаги съм си била момиче, но трябва да погледнете някои мои снимки със сетра ми с "еднаквите ни дрехи" - ще видите по-голямото дете цялото в розово, а до него късо подстригано по-малкото със същия модел дрехи, но в черно , синьо , кафяво . Не ме разбирайте погрешно , не съм от тоя тип хора, които си втълпяват, че розовото е само за момичета, а синьото за момчета ,но съм сигурна,че мама не веднъж е отговаряла на въпроса:"Как се казва момченцето?". 
Първата ми Коледа прекарах в болница, да болница, как хубаво седи в устата.Пак ще я ползвам тука. Та , добро начало на новия живот. След това следват няколко нормални години с нищо особено. Аа не , чакайте , мога да се закълна, че една нощ , сигурно съм била на 3 или 4, видях през прозореца, точно на перваза от другата страна, котка ,с която си дадох стъклено пет,и долу на улицата един вълк облечен в женски дрехи разхождаше детска количка.До ден днешен помня това, немога да се убедя, че е сън , защото не си помня сънищата, е освен един, в който тате има плъх в мозъка, но само това. 
Яслата - ад. Детската градина -дори да не започвам .Баницата на мама и баба - божествена, а детските играчки - колкото искате. 
И да , накрая дойде школото любимо, че и за капак и на занималня трябваше да тръгна. Училището си беше боза, ама то и сега не ми прилича на ягодов шейк с много сметана отгоре, пръчици и шоколадови пурички ...ммммм. Съжалявам , леко лирическо отклонение. Върнах се - живота 1-4 клас не беше много особен ама няма сега да хвърлям всичко и без това сигурно вече сте заспали, драги ми читатели, затова споменявам само няколко скромни момента от тези години.
Първият беше февруари 6 за 7ми , ако не греша , годината в първи клас.Бяхме с децата от занималнята, най-ужасното място на света , ако искате да сте добри родители не записвайте децата си там, учителите и другите там хора от ресторанта, защото всеки ден се хранехме в подземието на един ресторант (това не значи , че като сме се хранили в ресторант , то храната автоматично е била вкусна).Ядох нещо с ориз , тогава не обичах .Корема ме болеше страшно , а старата учителка ми дуднеше над главата как просто трябва да ям и щяло да ми мине. От сърце се радвам , че не ви послушах госпожо Бузискискачка. Всеки момент щяха да дойдат баща ми и сестра ми и аз се бях хванала за този момент все едно ще ям шоколад или сякаш Коледа е след минути (впрочем , предишната година бях прекарала Бъдни вечер в болница , пак тая дума). Беше петък, имахме изобразително и щяхме да украсяваме бутилки с глина.А пък аз разбира се нямах и някой трябваше да ми донесе. В момента, в който видях баща ми измрънках за корема, сигурно съм се и разревала и айде при личната лекарка , хоп преглед , айде и изследвания и какво стана - апендикс ще ми махат , силно възпален , щяла съм да умра , само за това се съгласих да ми бърникат вътре .Абе не беше чак толкова зле след операцията , телевизор си имах , получих много подаръци и от ония кучета играчки дето са с каишка и батерии - вървях по-бавно от него. Докторите , сигурно всички се изредиха да ми пипат току-що зашития корем , абе яко натискаха , хлебарките от миналата година ги нямаше и като цяло всичко тръгваше да се оправя . Две седмици пропуснах милото училище и после не пропуснах дълго време да плаша съучениците си как съм щяла да умра и такива работи. Трудно се спогодихме само с киселото мляко , че бързо ми омръзна , но се справих.
До следващата година. Решила бях, че ще си криза ноктите на краката , не знам защо , да тъпо е , да знам, та по миналогодишната логика на късмета и тука го изпуснах .Нокътя на единия пръст тръгна да расте навътре и айде прибираме се от почивка ,втора операция. Лято беше , не се изкефих много. Като махаха конците болеше зверски за разлика от апандиситните - там само вдигнах скандал , страшно беше , няма кво да се лъжем .Та не го знам какво е вадил доктора ама при първия плаж от крака ми изскочи синьо конче. Голяма забава . 
Следващата година пукнах брадичка и айде в болницата да я лепим .
Вече хич не ме е страх от болници да си кажа ,тя котката от прозореца ми е дала деветте си живота.Спокойна съм , порастнах си дотук добре. Мешаница пак се получи ама още се чудя как да не пиша чак толкова много.  Не се получава. Знам за правописните грешки , много бързо ми тече ручея на думите и не смогвам да проверя всичко , пък и мързи ме , нищо,пак ще мина между капките .



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bluestarfish
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5041
Постинги: 4
Коментари: 1
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031